В България религията няма значение. Възползвали сме от приноса ѝ към съхраняването на българщината през вековете и я уважаваме като част от културата ни. Но когато се опитат да ни казват какво да правим и мислим, ние пращаме боговете да вървят по дяволите.
Светът е обсебен от религиите. Независимо дали ще бъде насилствената диктатура на исляма, апатичното разтваряне в пространството на будизма или блаженното влачене на християните, религията е ключовият фактор в почти всяко общество.
Ние не искаме небесното царство. Ние искаме земното царство. Историите за божествените владения ни отегчават, защото живеем сега. Не се нуждаем от нравоучения, а когато ни трябва съвет за живота, предпочитаме да попитаме таксиджията вместо попа. Когато ходим на църква, то е, за да я посетим като туристически обект. Когато патриархът излиза, за да говори срещу гей парада, той не прави това с лоша умисъл, а изпълнен с благодарност, че все още има повод да ни припомни съществуването си. За нас е по-важно какви са желанията ни, а не какво заповядва моралния съдник, и именно това ни прави хора с достойнство.
Ние почитаме традициите, защото уважаваме миналото и родовите ценности. За нас питката на Бъдни вечер има стойност, защото е замесена от прабабите ни. Празнуваме Коледа и Великден, защото са многовековни поводи за щастие, а не от заради преклонение пред кръста. Дори погребенията и сватбите правим по своему, давайки предимство на местните обичаи пред повелите на духовната власт.
Нашето съзнание е свободно от църковните догми. Ние се независими бунтари и правим каквото сме си наумили без значение дали е правилно. За нас религията няма значение, тъй като сме прекалено обсебени от живота, за да мислим за каквото и да е друго.