Сопот е градче скътано в лоното на Балкана, което през вековете е билo извор на майсторство и героизъм. Сопот е дал на света свръхчовек, който със силата на духа си и на перото е успял да претворява отново и отново красотата на България.
В центъра на града паметникът на Вазов посреща посетителите, а точно до него е и родната къща на писателя. Къщата все още носи духа на Възраждането – убежище на спокойствие, но също и на кипящ живот.
Вазов е сред най-великите личности в българската история и завършен свръхчовек. Сред всички родолюбци и борци за национално освобождение в епохата си, Вазов е този, който остава най-тясно свързан с България. Неговата душа е сродна именно с тази земя и той е успял да вникне в тайните ѝ и да различи нюансите ѝ повече от всеки друг. Вазов е поетът на България в най-пълния смисъл на този израз. Неговото дело е с неописуемо значение, защото благодарение на творчеството му, ние можем да усетим България такава, каквато я е чувствал той. От всяко негово изречение звучат тътнеща гордост и безмерна обич към тази страна, подложена на най-тежки страдания и дала дом на най-светло геройство.
В музея най-емоционалният експонат е картината „Епопея на забравените“ на Дечко Тодоров. На нея са изобразени всички герои от 12-те оди на Вазов. Художникът е успял да улови духа на тези личности и да ги изобрази горди и истински, като носители на революцията, която ще няма да спре пред нищо, докато целият свят не е свободен.
В Сопот можем да усетим духа на България от Възраждането и да се пренесем в сцената, на която се разиграва „Под игото“. Това е град, в чийто пулс звучи песента на българщината.