Кръстът на Сливен е място, което чака нови самотни пътешественици, за да ги приюти и да им припомни стари истини. Или пък за да им прошепне някоя нова.
Първото, което човек трябва да знае за тази забележителност, е че на нея се ходи сам. За да се усетят живителните, мистични енергии, се изискват тишина и вътрешна концентрация. Този кръст, макар и да е християнски символ, е зареден положително и е отлична стимулация за себеопознаване.
Простата метална конструкция успешно комуникира с околната среда, и дава опора на духа, докато той приема нахлуващите гледки на могъщество в себе си. Слънчевите лъчи плетат мрежа от сенки, която пази челото хладно, а пръстите горещи.
Пътят до там също крие своите очарования. Преди да стигне до началото на планинския път, човек има възможността да премине прези съмнителен квартал, с изключително стръмни, криволичещи улички, скалъпени на две на три къщички, и особи с неизвестен произход, които засилват усещането, че си на територията на бразилската мафия.
Самата пътечка се крие из обрасли с храсталаци гори, минавайки покрай недовършени параклиси, чешми и камъни, които дават възможност на въображението да рисува руни отгоре им.
И колкото по-нагоре отиваш, толкова по-малки стават различните пътечки, водещи към върха. До една покрити от приведена растителност, образуваща магически коридори от зеленикава светлина, които призовават да бъдат изминати. И накъдето и да тръгнем, крайната дестинация винаги е една.
Кръстът на Сливен е почивна станция за духа и кътче, където да проведем най-важния диалог – този със самите нас.