Стара планина е най-отчетливият символ на България. Тя е заземена в средата на държавата ни и е вовеки срасната с нея. Двете са толкова свързани заедно, че без Стара планина няма България.
Стара планина е била свидетел на цялата ни история. Всеки триумф, всяка рана са били наблюдавани от този горд и мълчалив наблюдател, който ги е запазвал в горите си и до днес още разказва за тях. Дори когато политически е нямало България, планината винаги е оставала стоически да дава опора на народа си и да му напомня какво е имал той в миналото. Българщината винаги се е запазвала здрава като скала, именно защото неин носител е Балканът.
Стара планина е опора и покровителка на всяко смело българско сърце. Всички, които са дали живота си за България по време на Априлското въстание, са чувствали, че принадлежат в нея, сред нейните гори и пропасти. Тя е осигурявала подслон и храна на юнаците, тя им е давала кураж да продължават да се борят и им е нашепвала какво може да бъде бъдещето. Тя е тяхна майка и техен дом. И като такава е знаела, че трябва да ги загуби, и им е дала урви, по които да загинат чисти и изпълнили завета си.
И днес Стара планина се издига горда и ни казва „Помни”. Да помним колко прекрасен е света, какво си струва да направим за него, както и какво сме способни да направим. Когато човек погледне Стара планина, усеща точката в сърцето си, предназначена за България. Обичта към нея е най-естественият израз на това да бъдеш българин.