В случай че изобщо са чували за България, чужденците често я асоциират с точно определени неща – бедност, безредие, престъпления. Ние, разбира се, можем само да се гордеем с такава репутация, защото тя е пълният антипод на техния фалшив идеал за подреденост и контрол.
Критиците на България искат да представят мнението си като снобизъм и презрение, но с тях те всъщност прикриват едно друго чувство – искрен ужас. Те не биха могли да оцелеят и ден в нашата реалност и затова се опитват да се защитят от нея със злоба. Но ние винаги имаме готов отговор и всеки път, когато някой ни уведоми, че сме държава от третия свят, ние просто надуваме песен на Азис в колата или демонстративно си качваме краката на масата.
На подсъзнателно ниво в обществото е прието националното самочувствие да се определя от неща като икономическа мощ и степен на развитие. Вътрешно почти всеки би очаквал човек от Франция или Англия да се гордее с повече с родината си отколкото някой от например Лаос или Руанда. Това е повече от глупаво, но поне ни дава възможност за забавление, когато българин прояви надменност на база националност. В такива случаи чужденците остават без думи и накрая успяват да смотолевят нещо като „Но вие сте бедни“, но щом получат триумфалният отговор „Именно“, те напълно капитулират.
Ако трябва да перифразираме техните стереотипи, българите са известни по света с това, че са свободни, диви и не се подчиняват на правилата. И да, в нечии съзнания това е недостатък. Но ние, свободните, дивите и неподчинимите знаем, че това е най-голямата ни сила.