Трети март. Има нещо много романтично в това националния ти празник да бележи не нещо друго, а точно освобождение. Ние не празнуваме богатства и завоевания, а мигът, когато неизбежно сме били признати като свободни, защото никога не сме спирали да бъдем такива в сърцата си.
Този ден е повод за гордост. Възможност да си припомним, че оставаме непримирими към несправедливостите и сме готови на всякакви жертви, за да живеем така, както искаме.
България е велика държава. Била е и винаги ще бъде. Макар и често да сме били пренебрагвани на политическата сцена, поради липса на груба сила и изтънчено влияние, ние винаги сме били на върха. Защото животът живее тук.
България притежава ценности, които заслужават да пребъдат. И трябва да останат свободни на всяка цена. България ражда личности, които започват своя път с боси ходила, потопени в немислимо чисти извори, и завършват, вдигнали чела, за да посрещнат слънцето.
На тази дата, ние почитаме своята майка вълчица. Неопитомена, дръзка, отдала всичко на децата си. И докато свят светува, тя ще остане неотлъчно до нас, каквото и да ѝ струва.