Ние сме бунтари. И отстояваме свободата си. Българите нямат робско мислене и никога не са имали, затова е крайно време да спрем да го повтаряме.
Ние се бунтуваме срещу всичко. Понякога от разум, друг път от чист инат, но независимо дали разрушават паметник на културата или отварят нова болница, нашата първична реакция винаги е „Не“. Ние инстинктивно отхвърляме промени, които се случват без нашето съгласие, вместо прост да ги приемем безропотно.
Когато се подчиняваме, ние го правим с отвращение. Псуваме властта, мразим полицията, дразним се на всеки, който се опитва да ни каже какво да правим, независимо дали е прав. И така и трябва. За нас този, който управлява, винаги е общия враг, срещу когото трябва да се обединим. Защото все още притежаваме усещане за себесъхранение.
Ние не изпитваме задоволство от влаченето пред правилата. Нашето удоволствие е в това да ги нарушаваме. Да намираме малки странични вратички, през които да се промъкваме с блеснали очи и да се надсмиваме над онези, които са били достатъчно глупави, за да минат през главния вход. За разлика от повечето народи, ние подсъзнателно сме уловили, че само жалкар би спазвал чужди правила, и сме започнали да играем по своите собствени.
Митът за нашето робско мислене върлува поради склонността ни да не търсим правата си. Но това не е поради липса на свободолюбие, а поради наличието на достойнство. Ние не искаме обещетение от управителя за това, че в магазина е останал етикет с невалидна промоция. Не съдим съседите си, защото се смеят шумно. Не смятаме, че личното ни време струва два лева. На нас все още ни е останал някакъв гръбнак.
Ние пълзяхме най-малко в краката на коронавируса. Докато други се унижаваха с вечерен час, маски в парковете и дронове по улиците, ние фалшифицирахме документи, за да празнуваме Великден на село. Поредното доказателство, че сме прекрасни.
Ние свалихме комунизма. Най-заробващата от всички философии не успя да оцелее дълго у нас. Българинът не е създаден за комунизъм. Той е твърде цветен и своенравен, за да бъде управляван от сивота.
Ние направихме най-великата революция в името на свободата. Дори и да нямахме други доводи, Априлското въстание завинаги ще ни държи на световен пиедестал като най-свободолюбивият народ, приемащ да живее единствено, вдишвайки свобода.
Българите имат свободолюбиво мислене. И това е факт, изискващ най-висшата форма на гордост.