Резерватът „Сребърна“ е прекрасно място. И едно от малкото, които ни предлагат възможността да се насаладим на животинския свят, без да навлизаме в личното му пространство.
Селцето Сребърна бързо разлива спокойствие в душата със своите притихнали улички, озвучавани единствено от шумоленето на листата, и вързрастните хора, наблюдаващи с любопитство всеки нов посетител.
След бърза обиколка човек неизбежно се озовава пред музея „Сребърна“ от където започва и пътеката към самото езеро. Още тук изследователят може да поседне в сянката на някое дърво, за да насалади на гледката. Огромно, диво езеро, извито в причудливи форми, което рискува смело в палитрата на синьо-зеленото, предизвиквайки слънчевите лъчи. Изумително е да изживееш такава тишина, че да можеш да чуеш пляскането на крилете на лебед, който е само бяла точка на хоризонта.
След това идва ред и на същинското потапяне в дивата картина.
За практичните главната пътека предлага множество места за отдих, както и високи наблюдателници, от които да могат да виждат птиците, без да ги смущават. За по-приключенски настроените навсякъде има отклонения от пътя, които са отлична възможност да се изгубиш в лабиринт от висока растителност, попадайки на изненадващи красоти.
Разходката покрай езерото Сребърна е извор на чудатости. Необичайни повици, мистични песни и непознати багри, прехвърчащи между клоните. Екзотично и специално място насред нашата човешка длан.
Сребърна е дом както за птиците, така и за човека. И ние трябва да го съхраним такъв, какъвто е.