Щъркелите са едно от най-прекрасните творения на природата. Всяка година те идват в България и самата пролет пътува заедно с тях. Те са предвестници на топли дни и изобилие. Щъркелът е красота и достолепие, и е верен и мъдър приятел на човека.
След всяка зима щъркелите неуморно прелитат хиляди километри, за да се завърнат у дома в България. Необходимостта да си тръгват и нетърпението да се завърнат с първия по-топъл повей на вятъра всеки път е доказателство за нерушимата връзка между тях и родната земя. Този кръговрат на раздяла и завръщане е сред най-силните примери за романтиката и обвързаността на всичко в природата.
Щъркелът е категоричен символ на благородство. Той е уязвим, но не е слаб и се е пригодил да се справя с многобройни трудности. Той е хищен и има високо място в хранителната верига, но в него няма и следа от кръвожадност или жестокост. Неговата достолепна походка, величественият му полет и умният му поглед карат човека да осъзнава, че пред него стои висше същество. Щъркелите също са символ на любов и вярност. Те имат само един партньор, с когото са в отношения базирани на равнопоставеност и лоялност.
Между щъркела и човека не случайно са се изградили отношения на приемане и доверие. Щъркелите винаги гнездят близо до хората и знаят, че няма от какво да се стrахуват. Хората приветстват щъркелите в селищата си и никоя сграда няма по-голяма гордост от щъркеловото гнездо на нея. А ако неочакван студ завари щъркели в България, хората винаги са готови да ги подслонят в дома си.
Не на последно място, трябва да отбележим два важни детайла. Самата дума „щъркел“ е повече от чудесна и носи в себе си онова звучене на български думи със сякаш нарочно несъвместимо струпване на букви. А гнездата на щъркелите са сред най-прекрaсните в птичия свят и като доказателство за това, много други крилати същества избират да прикрепят своето гнездо към щъркеловото.
Щъркелът винаги носи очакване за по-добри времена и всеки път, когато го видим, е повод да бъдем щастливи от съвършенството на природата.