Всичко, което имам да кажа за Стария Несебър, е, че там е красиво. Сърцераздирателно, болезнено красиво. С всемогъща красота, втъкана в безвремието, която доказва, че всичко във Вселената е абсолютно правилно и съвършенството тържествува във всеки атом и миг на битието.
Старият Несебър е място, където Вселената и човекът показват какво могат да създадат заедно.
Вселената е изваяла полуострова с морска вода и го е обляла в слънце. Дала му е най-ярките си цветове – смели, наситени и пълни със светлина. Усетило тази живителна сила, красотата и цъфтежа са дошли тук, защото това е мястото им във света.
От Античността през Възрожденството до днес човекът извайва от камък и дърво формите на най-гордото от своя дух. Руините се издигат като паметник на самото време, а зокумите им правят корони с розовите си цветове. Възрожденските къщи се крепят от непримиримост, заявявайки на всеки пътник, че човешката воля не може да бъде подчинявана.
Това е град строен и доизграждан така, както трябва да се прави всяко нещо в живота – с цел да е възхвала и празненство на съвършенството. Всички участвали в направата му – архитекта, художника, моряка, рибаря – са хора отдаващи чест на човека като вселенско творение, като безкомпромисно са давали винаги най-доброто от себе си.
Старият Несебър е дом на свръхчовека. Това е място, където от древността са живели морски богове. Те са повелители на стихиите, тъмни и бурни като самото море. И днес още техните души пеят с песента на прилива и отлива.
В Стария Несебър всяка улица си заслужава да бъде вървяна, всяко цвете – да бъде гледано, всеки повей на вятъра – да бъде вдишан. Там човек може да срещне безброй съвършени неща и не на последно място себе си.
