Диви, непреклонни, опърничави, инат, резки, неотстъпчиви, неподчиними – всички тези качества са залегнали много дълбоко в духа на българите. И дори десетилетия на неуморно шлифоване от модерните разбирания за обществено приличие не са успели да ги изличат от нас. Ние, българите, все още носим истинската свобода в душите си и въпреки външния натиск това няма изгледи да се промени.
Поведенческият идеал в съвременното общество е базиран на подчинението. От човека се очаква да се вписва в много тесни норми и на всяко излизане от тях се гледа с упрек. Качествата, които този идеал възпитава, са конформизъм, сдържаност, безучастност, лицемерие и липса на критично мислене.
Българите се преструваме, че ние също целим да променим обществото си, за да пасне на този модел. Но това изобщо не е така. За нас, подобно и на другите балкански народи, дивата природа и своеволието са толкова неизменна част от националния ни характер, че не могат да бъдат изкоренени. Ние инстинктивно отричаме подчинението и ни е в кръвта винаги да търсим начин да заобиколим правилата. И да, за пред другите се преструваме, че сме леко засрамени от тези черти, но на най-дълбокото ниво всъщност обичаме свободията и си знаем, че е правилна.
Необяснимо има хора, които наистина са повярвали, че нашата изначална склонност да не се съобразяваме с външни правила е недостатък. Това наистина е прекомерно натяквано от медиите, но тук трябва да се запитаме някои неща. Наистина ли бихме предпочели да сме безстрастен и скучен народ, който се подчинява сляпо на правила измислени от други? Искаме ли да издигаме в култ обективността на закона, вместо сами да се запитваме кое е правилно и грешно? По-качествени хора ли ще сме, ако сме покорни и овчедушни, вместо винаги да искаме да направим нещата по нашия начин?
Непокорството в нас е повече от прекрасно и е сред най-ценните ни национални черти. Да, ние се оплакваме от факта, че трябва да плащаме данъци. Недоволстваме, когато някой си въобрази, че има правото да ни заповядва. Подлагаме на критика законите и правилата и допускаме, че може да са грешни. Когато не сме съгласни с нещо, го показваме и с думи и с действия. Личният ни усет за живота е върховният принцип, който следваме в ежедневието си.
Българите носим в себе си тази горда воля и това непокоримо своенравие, които правят човека върховното творение на вселената. Нашата воля за живот не позволява възможностите ни да бъдат ограничавани и надвива всяка нова бариера. Дори когато всичко сочи, че грешим, ние устояваме и сами изграждаме нови пътеки, по които да минем. Вътре в себе си, ние пазим свободата и така осигуряваме мястото ѝ на световната карта.
Българите искаме да живеем пълнокръвно и затова изкуствените вериги в света не могат да ни оковат. Каквото и да става, ние ще се справим с всяка ситуация намирайки нов начин – нашия.